Лични местоимения

Вече знаеш местоименията за подлог: I, you, he, she, it, we, they. В този урок ще научим другия набор от лични местоимения: местоименията за допълнение.

Местоимения за подлог и допълнение

Формата на местоимението зависи от ролята, която играе в изречението:

• Местоимението за подлог се използва за лицето или предмета, извършващ действието
• Местоимението за допълнение се използва за лицето или предмета, върху който се извършва действието

Например:

I know him – Аз го познавам
He knows me – Той ме познава

Ето пълния списък:

Забележки:

• „her“ е същата форма като притежателното прилагателно, което научи в урока „Собственост“.

• „you“ и „it“ имат една и съща форма като подлог и като допълнение.

• Както винаги в английския език, „you“ може да означава едно лице или няколко лица и може да бъде формално или неформално (ти, вие, Вие).

Една форма за два случая

В българския език има различни местоимения за пряко допълнение (винителен падеж) и непряко допълнение (дателен падеж):

Познавам го (винителен падеж)
Давам му книга (дателен падеж)

Английският език не прави това разграничение. Има само едно местоимение за допълнение, което се използва и за двете:

I know him – Познавам го
I give him a book – Давам му книга

Така че в английския език „him“ означава както „го“, така и „му“. Английският език също не прави разлика между кратки и дълги форми, така че „him“ означава и „него“.

Бъди внимателен с глаголи като „помагам на“ или „отговарям на“, които приемат предлога „на“ на български. Английските им еквиваленти приемат местоимението за допълнение директно, без предлог:

I'm helping him – Помагам на него
She's answering us – Тя отговаря на нас

Словоред

За разлика от българския, местоимението за допълнение никога не стои преди глагола. Винаги стои след него:

I know her – Познавам я
He helps us – Той ни помага

Когато един глагол има две допълнения, непрякото допълнение (получателят, обикновено човек) е първо, а прякото допълнение (това, което се получава) е второ:

I'm giving her the book – Давам ѝ книгата
Can you buy me a coffee? – Можеш ли да ми купиш едно кафе?

Можеш също така да поставиш прякото допълнение първо. В този случай непрякото допълнение се нуждае от предлога „to“ (или „for“):

I'm giving the book to her – Давам книгата на нея
Can you buy a coffee for me? – Можеш ли да купиш кафе за мен?

И двете са правилни. Втората форма често се предпочита, когато искаш да се подчертае получателят.

Когато обаче и двете допълнения са местоимения, само втората форма е подходяща. В българския език двете местоимения могат да се поставят едно след друго, но в английския не могат:

I'm giving it to him – Давам му го
She's buying it for us – Тя ни го купува

Дали трябва да използваш „to“ или „for“ зависи от глагола и това е нещо, което се научава за всеки глагол поотделно. „To“ е по-често срещаното и се използва с глаголи като „to give“ (давам), „to write“ (пиша), „to read“ (чета) и „to pay“ (плащам). „For“ се използва с глаголи като „to buy“ (купувам), „to make“ (правя) и „to cook“ (готвя).

След предлози

Местоименията за допълнение се използват също след предлог:

Come with me – Ела с мен
This letter is for him – Това писмо е за него
I'm talking about them – Говоря за тях

Местоименията за подлог никога не се използват след предлог.

След „than“ и „as … as“

При сравнения може да чуеш и двете форми. Местоимението за допълнение е нормално в ежедневната реч, докато местоимението за подлог е по-формално:

He is taller than me – Той е по-висок от мен
She works as much as him – Тя работи колкото него

Формалните варианти на тези две изречения са:

He is taller than I am – Той е по-висок от мен
She works as much as he does – Тя работи колкото него

Нови думи

В този урок ще упражниш и следните глаголи:

Забележки

⁽¹⁾ „На български след „обаждам се“ се използва предлогът „на“, докато на английски „to call“ се свързва директно с местоимението без предлог: „Ще се обадя на Борис утре“ – „I will call Boris tomorrow“.

⁽²⁾ Глаголът „благодаря“ също използва „на“, но на английски „to thank“ приема допълнението директно: „Искам да благодаря на колегите си за помощта“ – „I want to thank my colleagues for their help“.

⁽³⁾ В българския език „чакам“ се свързва директно с допълнението, докато на английски след „to wait“ винаги трябва да има предлог „for“: „Чакам те“ – „I'm waiting for you“.