В този урок ще научим как да говорим за собственост на английски.
Притежателни прилагателни
Притежателните прилагателни се използват преди съществително име, за да се посочи кой притежава или е свързан с това съществително име.
Ето пълния списък с притежателни прилагателни, съответстващи на личните местоимения:
| Български | Английски | Пример |
|---|---|---|
| ми (аз) | my | Where is my sandwich? Къде е сандвичът ми? |
| ти (ти) | your | Are you in your office? В офиса ти ли си? |
| му (той) | his | I like his music Харесвам музиката му |
| ѝ (тя) | her | He's reading her book Той чете книгата ѝ |
| му (то) | its | I'm giving the dog its food Давам на кучето храната му |
| ни (ние) | our | This is our house Това е къщата ни |
| ви (вие) | your | Your car is here Колата ви е тук |
| им (те) | their | Their children are at school Децата им са на училище |
Забележки:
Не бъркай притежателното прилагателно „its“ със съкращението „it's“ (it is). Притежателното прилагателно „its“ никога не използва апостроф.
В българския език се използва „му“, когато собственикът граматически е в мъжки или среден род. В английския език „his“ се използва, когато собственикът е мъж, а „its“ се използва, когато собственикът е животно, предмет или понятие. За животни, ако е известен действителният им пол, може да се използва и „his“ или „her“ вместо „its“.
В английския език няма еквивалент на „си“ или „свой“. Както „Той харесва кучето си“, така и „Той харесва кучето му“ се превеждат като „He likes his dog“. В този случай английският не е толкова прецизен, колкото българският.
Притежателни местоимения
Притежателните местоимения се използват вместо именна фраза, за да се покаже притежание, като се избегне повторението на съществителното.
Например вместо да кажеш:
My car is here and your car is there
Колата ми е тук, а колата ти е там
Можеш да кажеш:
My car is here and yours is there
Колата ми е тук, а твоята е там
Притежателните прилагателни не могат да се използват самостоятелно: не можеш да кажеш „This is my“; трябва да кажеш „This is my car“ или „This is mine“.
Ето списък с притежателни местоимения:
| Притежателно прилагателно |
Притежателно местоимение |
|---|---|
| my | mine |
| your | yours |
| his | his |
| her | hers |
| its | / |
| our | ours |
| their | theirs |
Притежателното местоимение замества както прилагателното, така и съществителното име:
This is my dog ➜ This dog is mine (mine = my dog)
Това е кучето ми ➜ Това куче е мое
This is their house ➜ This house is theirs (theirs = their house)
Това е къщата им ➜ Тази къща е тяхна
Забележки:
Няма притежателно местоимение за „it“.
Формата „his“ е еднаква за прилагателното и за местоимението.
Притежателният апостроф ('s)
Притежателният апостроф ('s) се използва, за да покаже, че някой (или понякога нещо) притежава нещо.
Например:
The boy's book – Книгата на момчето
The house's roof – Покривът на къщата
Това е еквивалентно на това да се каже:
The book of the boy – Книгата на момчето
The roof of the house – Покривът на къщата
И двете структури са граматически правилни. Формата „'s“ обаче се използва по-често с хора и животни, докато структурата „of“ обикновено се предпочита с неща, абстракции или по-дълги фрази.
Повечето съществителни образуват притежателен падеж с „'s“, с изключение на съществителните в множествено число, които завършват на -s, за които просто добавяте апостроф (без „s“):
The dogs' food – Храната на кучетата