Основи - Part 1

Въведение

За разлика от българския, английският използва латинската азбука. Английският се счита за сравнително лесен език, особено що се отнася до граматиката. Трябва обаче да започнем с най-голямото му предизвикателство: произношението.

Основната трудност се крие във факта, че английските букви могат да се произнасят по много различни начини и често няма ясен начин да се определи правилното произношение само от правописа. Това означава, че ще трябва да запомниш произношението на повечето думи, като слушаш предоставените аудио записи.

Ще ти дадем някои общи насоки за това как обикновено се произнасят буквите, но имай предвид, че има много изключения от тези правила.

Например гласната „i“ може да се произнася по няколко начина:

• ъ, като в "girl" (момиче)
• и, като в "ship" (кораб)
• ай, като в "time" (време)

Когато попаднеш на нова дума, съдържаща „i“, обикновено няма начин да се предвиди кое от тези произношения ще приеме.

Произношение

Използвай аудио записите по-долу, за да се запознаеш с различните начини, по които се произнасят английските букви. Както бе споменато по-рано, една и съща буква може да има различно произношение в различните думи.

В допълнение към еднобуквените звукове, английският език често комбинира букви, за да създаде изцяло нови звукове.

Например, буквата „c“ обикновено се произнася като българско „к“ или българско „с“. Буквата „h“ обикновено се произнася като българското „х“ (но по-меко). Когато обаче „c“ и „h“ се комбинират, за да образуват „ch“, звукът се променя на „ч“.

Гласни

Съгласни

Не се притеснявай, ако не можеш да запомниш всички звукове още сега. Ще имаш аудио записи по време на уроците и упражненията, които ще те научат как да произнасяш всяка нова дума, и винаги можеш да се върнеш на тази страница, ако има нужда.

Основни форми на „to be“

В този урок ще упражним някои основни изречения, използващи глагола „to be“ (съм).

Обърни внимание, че в английския език глаголите могат да бъдат обозначавани с техния инфинитив, който е еквивалент на основната (речниковата) форма в българския език. В английския език инфинитивите винаги се въвеждат с предлога „to“. Така че можем да кажем, че българският глагол „съм“ на английски е „to be“.

Ето две от спреженията на „to be“ в сегашно време – първо лице единствено число и трето лице единствено число:

• I am – аз съм
• He is – той е
• She is – тя е
• It is – то е

Обърни внимание, че думата „I“, която означава „аз“, винаги се пише с главна буква, но другите местоимения се пишат с главна буква само ако са първата дума на изречението. За разлика от българския език, местоименията за подлог не могат да се пропускат.

Съкращения

В английския език някои основни глаголи, като например глагола „to be“, могат да се съкращават. Това означава, че могат да се пишат и произнасят в по-кратка, по-разговорна форма.

• „I am“ може да се съкрати на „I'm“.
• „He is“, „she is“ и „it is“ могат да се съкратят на „he's“, „she's“ и „it's“.

Съкращенията често са предпочитани във всекидневната реч и писане, освен във формални контексти.

Неопределителен и определителен член

В английския език съществителните често се предшестват от член, който предоставя важна информация за това дали говорим за нещо конкретно или общо. В английския език има два вида членове, които се поставят пред съществителното име:

• Неопределеният член е „a“ (използва се пред съществителни в единствено число, които започват със съгласен звук) или „an“ (използва се пред съществителни в единствено число, които започват с гласен звук).

• Определителният член е „the“, като той се използва пред съществителни в единствено или множествено число, когато се говори за нещо конкретно.

Например:

a dog – куче
the dog – кучето

Като вземем предвид всичко това, можем да образуваме изречения, като:

I am a woman – Аз съм жена
He is a boy – Той е момче
The dog is in the house – Кучето е в къщата

В българския език местоимението за подлог може да се пропусне, така че можеш просто да кажеш „жена съм“. Не можеш да направиш същото в английския език; местоимението за подлог трябва да бъде включено. Можеш само да съкратиш изречението, като използваш съкращения:

I'm a woman – Жена съм
He's a boy – Момче е
The dog's in the house – Кучето е в къщата

Показателно местоимение

На английски може да се каже „It is a dog“, което буквално се превежда като „То е куче“. Обикновено обаче хората не биха казали „То е куче“. Вместо това, по-естественият превод в този случай е „Това е куче“.

Думата „това“ е показателно местоимение. Превежда се като „this“, когато се отнася до нещо близко, или „that“, когато се отнася до нещо по-далечно.

Нови думи

В упражненията към този урок ние ще се занимаваме с употребата на следните думи:

Обърни внимание, че в английския език съществителните нямат граматически род. Можеш да си ги представиш като „среден род“.

Хората обаче имат род, така че ще използваш „he“ (той) за мъже и „she“ (тя) за жени. Местоимението „they“ (те) може да се използва, когато полът на човека е неизвестен (може да се използва и в единствено число, въпреки че обикновено е местоимение в множествено число).